Творчеството на роденият през 1824 г. в Марсилия, Франция,  художник Адолф Монтичели е толкова странно, че не може да се вмести дори и частично в нито един стил или  течение на живописта. Някои твърдят, че е развил крайно индивидуален стил в   периода на романтизма.  Други го  определят като импресионист  или по-скоро преимпресионист.  Факт е, че постимпресионистът Ван  Гог е запленен от от неговата техника на рисуване и  възприема  полагането на боите  с  отворени  удари на  четката или направо с тубите, прилагайки техниката "импасто", (от италиански, "impasto", тесто, гъста маса, която се маже). Импасто дава възможност на художника за разширяване на  двуизмерното  изображение, тъй като  наслоената на  дебели пластове боя, съчетана със светлината, създава усещане за триизмерност. При Монтичели то е в такава висока степен приложено, че в определени участъци дебелината на боята достига до 10 мм и повече във височина, което създава усещането за наблюдение на контурна карта. Докато при Ван Гог боите са полагани по-пестеливо и се получава добра зрителна илюзия от определено разстоянието, то при Монтичели в помощ на окото трябва да се притече и въображението. Боите са смесвани в такива големи количества, че на моменти се губят дори контурите на обектите.Когато зрителят застане пред една такава картина и започне, променяйки позицията си, да търси подходящият ъгъл за да различи обектите, той установява, че това никак не е лесно.
          Изкуството на Монтичели е толкова противоречиво, че се стига дотам, доста след смъртта му, директорът на Националаната галерия на Шотландия, да определи неговата картина " A Garden Fete", (Градинско увеселение), притежание на галерията като една от "най-грозната картина в Британия". Той коментира това по този начин: " Бяха ни завещани осем картини на Монтичели, една от друга по-необикновени. През моите двадесет и една години на този пост нито една не беше окачена в залите, тъй като аз считам, че Монтичели е създал "крещящо, ужасно" изкуство. Аз даже смея да нарека "Градинско увеселение" по-лошо и от смъртта.

                                       

                                        Adolphe Monticelli - "A Garden Fete", 1870- 1872

        Наистина, както по-горе може да се забележи е нужно доста развито въображение за да може да се свържат изобразените обекти с реално съществуващи фигури. При това тук няма вина интернет, тъй като това е едно от най-качествените изображения, които може да се намерят изобщо. Сигурен съм, че и наблюдавана в Националната галерия на Шотландия, тази картина изглежда по същия начин. Това, на което аз съм свидетел и мога лично да потвърдя е, че представените по-долу картини изглеждат по точно същия начин


                                       

                                        Adolphe Montiиlli - "Still Life: Oysters, Fish", 1878-82



                                      

                                  Adolphe Monticelli - "Fountain in a Park:, 1875-80
  
                                             
                                     Adolphe Monticelli - "Subject Composition", 1870-86


             
                                                                       

                                                                     Van Gogh - "Sun and Olive Trees", 1889

        За сравнение между двамата художници може да послужи по- горе изложената картина на Ван Гог, която по случайност е една и от моите любими картини изобщо.
        Тук дълбоките, свободни мазки от тубите могат да се наблюдават в цялата картина, но те никъде н е надхвърлят контурите, които може да се забележат от човешкото око, докато при Монтичели това е почти невъзможно.
         Независимо от трудното визуално възприемане на картините на този необикновен творец, те притежават някакъв свой, особен чар, който може би се крие именно в това, че трябва да се положи значително усилие за да бъдат разбрани. Неслучайно самият Ван Гог казва :"Понякога си мисля, че наистина продължавам този човек". Той и брат му Тео финансират и първата книга за Монтичели.
        Необикновеният стил на този "предимпресионист" , очедивно е бил доста атрактивен, след като неговото име се споменава и в писмо на Оскар Уайлд, който изброява сред картините и другите си вещи за продан и няколко произведения на Монтичели.
       В заключение може да се  каже, че дори само като "пътеводна светлина" за Ван Гог, творчеството  на "необикновеният"  Адолф Монтичели е изиграло своята огромна роля. Мнозина твърдят, че без него, нямаше да съществува и самият Ван Гог. Поне и по начина по който ние го познаваме. И независимо, че Монтичели е почти неизвестен както за времето си така и днес, непризнаван и дори отхвърлян, той има своето достойно място в изкуството като един от творците проправили пътя на съвременната живопис.