Най - елементарната дефиниция за обект и субект гласи, че "субектът е този, който въздейства, а обект е онова, което бива възприемано". Това понятие важи и за живописта, където обектът е този, който позира и е възприеман като фигура в композицията на творбата. От самото възникване на живописта, като обект е била възприемана преди всичко жената и това не е нещо, който може да ни учуди, тъй като е всеизвестен фактът, че преобладаващата част от творческия елит почти винаги се е състоял от мъже. Това до известна степен поставя жената в по-изгодна позиция, тъй като играейки по - често ролята на обект тя има и по-добрата възможност да разкрие себе си във всичките аспекти  на човешкото битие. От божественато и превъплъщение, през заетостта и с ежедневни банални дейности, до упражняването на неограничена монархическа власт и разкриването и в  най-интимни моменти, тя е рисувана, обсъждана, порицавана, оправдавана и наново рисувана. Почти всеки живописец от времето на Фаюмските портрети до началото на XX век е изобразявал жената - като портрет във всичките му четири разновидности, през облечени в пищни одежди тела в цял ръст до полуголи и напълно голи тела, та дори и до изображения граничещи с порнографията. Темата  жена  винаги е вълнувала мъжа, вълнува го и ще го вълнува и  не е странно, че мъжете винаги са се стремели да изобразяват жените с тяхната красота и чар.  Има обаче и изключения за които ще стане въпрос по-нататък.
      Пример за най-ранен портрет на жена с ясно изразени черти е изображение от Фаюм (оазис в Либийската пустиня, в който са открити най-много запазени изображения от периода I - IV сл.н.е.). Основният тип техника за изработване на тези тип портрети е т. нар. енкаустика (восъчна живопис) при която пигментът се смесва с восък и в резултат се получава изключително устойчива на времето боя (при условие, че температурите не са прекалено високи). В примерът по-долу е изобразена посмъртна маска на жена от гръко-римски произход, характерна за този период от време и една от първите надгробни маски на жени изобщо. Това, което на мен ми прави впечатление е невероятната изразителност на изображението, което показва, че и в тези далечни времена е имало истински майстори  на живописта.


         

Портрет на Изидора от Фаюм - 100 - 110 г.

    През Византийския период жената често е била изобразявана като икона, заради наложения тогава стил. Посочената по - долу творба е създадена от Диетисалви ди Спеме, представител на Сиенската школа, (Италия) която се отличавала със стила си - присъща само на нея смесица от византийски, готически и ренесансови елементи. "Мадоната с младенеца" наред със "Свалянето от кръста" и "Полагането на тялото Христово в гробницата"  става едно от най - често рисуваното изображение през Ренесанса. Почти няма творец от този период, който да не е рисувал тези библейски сцени. Прави впечатление, обаче че ако се върнем малко назад, в изображението от Фаюм има като, че ли повече живот, отколкото в изображението на Мадоната от почти хиляда години по-късно. И това е така поради факта, че в този период от време църквата е налагала своите канони във всички сфери на живота включително и в изкуството. Плоски и двуизмерни тези изображения трябвало да показват по точно определен начин Мадоната и младенеца, тъй като за образа на майката е имало изградена определена представа. По-късно, разбира се този стереотип се разчупва и много ренесансови художници третират тази тема по свой неподражаем начин.


                             Диетисалви ди Спеме - Мадона с дарове - 1260- 66

     Един от тях е Рафаело, който многократно рисува Божията майка с младенеца. В това платно е успял да придаде живот на творбата си чрез погледа, който си разменят Дева Мария и Христос. Освен това и самите пози създават чувството за движение.



Рафаело - "Мадоната с младенеца" - 1507

     Музите в старогръцката митология са богините - вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката. Те, както и останалите богове имали своите собствени храмове наречени музеи - оттам произлиза и думата музей. Класическите музи са дъщери на Зевс и Мнемозина. Техен водач е бил Аполон. Балтазаре Перудзи (1481 - 1537) рисува всичките девет музи, танцуващи с Аполон. Това е една от многото картини изобразяващи всичките музи на едно място, но аз я харесвам особено много тъй като танцът им ми напомня на българското хоро.



              Аполон танцува с музите - Балтазаре Перудзи

    Козимо Тура е ранноренесансов италиански художник - основател на Ферарската школа. Неговият неподражаем стил трудно може да бъде объркан, дори от неспециалист. По-долу е представена неговата творба "Муза", Калиосто?, като продължение на темата за жената-муза или по-точно богинята - муза. Тази негова творба се счита за една от предполагаема поредица картини изобразяващи музите. Точно и ясно очертаните линии и ярки цветове, странните фигури, придават на тази творба нещо фантастично, нещо футуристично, като че ли създадено в наши дни. В случая се предполага, че е изобразена Калиопа - музата на епоса, красноречието и науката. Тя е най-възрастната и най-мъдра от музите.


                             Муза - Козимо Тура - 1460

    Жената светица несъмнено е най-добре представена в следващата творба на Карло Кривели (1435 - 1495), "Света Лусия" (Луция, Лучия). Тъй като в естествен размер това не е чак толкова голяма картина, а и всъщност представлява странична част от олтар, не може от пръв поглед да се разбере какво точно има върху подноса в ръцете на Света Лусия. Аз самият трябваше да се взра по-внимателно в него и считам, че  трябва да се добави учвеличен фрагментът със подноса в ръцете и. Това са нейните собствени очи, които тя сама изтръгва и поднася на лудо влюбен в нея езичник, в знак на несъгласие  да се омъжи за него. Друга легенда обаче гласи, че тя е била измъчвана по нареждане на  император Диоклециан (244 - 311), каквато била прилаганата тогава практика към новопокръстените християни. Очите и били извадени като част от мъчението. В потвърждение на тази теза се сочи фактът, че тя държи в дясната си ръка палмова клонка - символ на мъченичеството. Каквато и да е истината обаче, и в единия и в другия случай, това е една невероятно висока цена, платена в името на истинската вяра. За мен тя олицетворява по-скоро жената мъченица.





                          Света Луция - Карло Кривели - 1476

  "Раждането на Венера" на Сандро Ботичели, изобразява  персонажи от гръцката митология, представяйки жената като богиня, и то най-красивата, родената от морската пяна. Разбира се, раждането от вълните е кулминацията на действието. Преди да се стигне до този момент, Венера чисто и просто е била члена на бога на небето Уран отрязан от собственият му син Кронос. След като пада в морето и дълго е носен от вълните, той накрая  се превръща в  богинята на любовта и красотата.


     
     Раждането на Афродита /Венера/ - Сандро Ботичели - 1482 - 86


 
    Скопяването на Уран от Кронос - Джорджо Вазари и Жерарди     Христофано XVI век, Палацо Векио, Флоренция
  След 400 години жената богиня още веднъж е представена в сцената на нейното раждане - този път от Уйлям Адолф Бугеро - неговата творба, "Раждането на Афродита" носи съвършенството и перфектността на академичната живопис  и тук вече се появява известен реализъм в чертите на Афродита, както и в чертите на останалите изобразени персонажи.


            Раждането на Афродита (Венера) -  Уйлям Алфред Бугеро - 1879

   Най-известната творба на всички времена несъмнено е "Мона Лиза", Джокондата. Мисля че няма нужда да се обяснява какво означават тези имена. Леонардо да Винчи изобретява техниката сфумато която използва при създаването на този шедьовър. За да постигне този "въздушен" ефект на изображението, той полага много пластове велатурен (разреден) лак като размества постепенно контурите му, В резултат се получава тази ефирност на образа, която придава триизмерност на  изображението и от там чувството за реално съществуващ обект. Изобразявайки жената загадка по своеобразен начин, Леонардо поставя една непосилна за разрешаване задача пред бъдещите поколения изкуствоведи, специалисти, изследователи и просто любители на живописта, предизвиквайки ги да гадаят коя всъщност е била Мона Лиза.





                  Мона Лиза - Джоконда - между 1503 и 1517

      Жената-творец също на свой ред заема мястото на обекта, както това е направено в творбата на Бернардино Кампи (1522-1591), където той прави свой автопортрет рисувайки Софонисба Анкуисола - първата известна жена живописец от Ренесанса.


 
         Софонисба Анкуисола - Бернардино Кампи (1550"s)

    Една красива старогръцка легенда стои в основата на следващата творба на Кореджо. Леда била съпруга на царя на Спарта - Тиндарей и имала от него две деца - близнаци, момиче и момче, Клитемнестра и Кастор. Поразен от красотата и върховният бог Зевс опитал по всякакъв начин да я прелъсти, но тя била непреклонна. Накрая той се появил във формата на лебед и все пак прелъстил Леда, в резултат на което тя родила  втора двойка близнаци - Полидевк и Хубавата Елена - същата Елена, станала повод за Троянската война. Разбира се, тази тема е била интерпретирана многократно. Рубенс рисува същата сцена по изгубена днес картина на Микеланджело. Чезаре де Често също рисува подобна сцена по изгубена картина на Леонардо да Винчи.
 
            
              Леда и лебедът  - Кореджо - 1531 - 1532
 
     Един от водещите творци на живописта от "Испанският Златен век", Диего Веласкес изобразява Венера оглеждаща се в огледало, което държи нейният син, римският бог на физическата любов, Купидон. Интересното в тази картина, е че тук се наблюдава т. нар. "Ефект на Венера". Изображението в огледалото не би могло да бъде видяно, тъй като ъгълът на наблюдение на зрителя не позволява това. Огледалото всъщност  е насочено към  наблюдателя, а не към лицето на Венера. В началото на XX век тази картина е била повредена от суфражетката, (участничка в движението за предоставяне на избирателни права на жените) на име Мери Ричардсън, но много бързо реставрирана и наново изложена. Разглеждал съм я много внимателно,но не може да се открие и следа от вандалския акт. За разлика от пищните форми на Рубенсовата "Венера в огледалото", тук богинята е изобразена като млада и слаба представителка на нежния пол - по-скоро според днешните ни разбирания за съвременната жена.


                           The Toilet of Venus - 1647 - 51




The Toilet of Venus - След атаката - 1914
       В противовес на "божествеността" на горната творба, тук е изобразена най-обикновена работеща жена. "Млекарката" на Йохан Вермеер (1632 - 1675) е една от най-известните му творби. Един от тримата най-изтъкнати холандски творци от "Златния Нидерландски век" редом с Рембранд и Франс Халс, Вермеер работи в областта на битовата живопис и създава едни от най-реалистичните творби на своето време. Твърди се, че той е единственият художник от XVII век, който винаги използва изключително скъпия син пигмент "лапис лазули" (стрит полускъпоценен камък), който добавя в определени пропорции към всички цветове и това допринася за невероятната хармония в картините му. Аз лично имам чувството, че се намирам в същата стая и във всеки момент ще получа купа прясно мляко.


                                   Млекарката - 1657-58
 
   Счита се, че "Момичето с перлената огърлица" е най-известната творба на Вермеер, като някъде дори тази творба се споменава като "Мона Лиза"  на Севера. Аз обаче винаги съм отдавал предпочитание на  "Млекарката"



Момичето с перлената огърлица - 1665
     Жената метреса и жената меценат е може би най-добре представена в платната на Франсоа Буше - придворен живописец на Луи XV и виден представител на стила рококо. Мадам дьо Помпадур - фаворитката на Луи XV става негова покровителка и дори след нейната смърт Буше запазва благоволението на краля и бива назначен за "Пръв придворен живописец". Маркиза дьо Помпадур спечелва благоволението на краля съвсем целенасочено и става негова фаворитка - най - високото положение до което можела да достигне девойка с нейния произход от банкерско, а не аристократично семейство. В последствие кралят я удостоил с титлата маркиза, а след това и херцогиня. Съвременниците им считали, че нейните чувства към него са съвсем искрени. Покровителка на изящните изкуства като живописта, скулптурата, изработката на тъкани и гоблени, именно тя утвърдила в Европа стила рококо като еталон на добрия вкус. Позирайки на Буше в пищната си рокля, тя оставя у зрителя усещането за донякъде прекалена натруфеност, но не трябва да се забравя все пак, че такава е била епохата в която тя е живяла.



Мадам Помпадур - 1756 (Франсоа Буше)

      Едно от изображенията на жената - монарх на земята е  на Мария Антоанета на Елизабет - Виже ле Брюн (1755 - 1842), придворена художничка на френския кралски двор до Революцията през 1789 г. Тук кралицата е изобразена само една година преди избухването на революцията и спокойната обстановка с нищо не предвещава трагичната съдба, която я очаква само след три години, когато е обезглавена на гилотината.


"Мария - Антоанета с цветя" - Елизабет - Виже ле Брюн (1788)

    Не бих казал, че Франсиско Гоя е сред творците, които особено много харесвам, но тази негова творба е достатъчно известна за да предизвика интерес у всекиго. "Голата Маха" е първата творба в западната живопис, която изобразява жената в естествен ръст. За мен това е първият опит да се представи жената - съблазън в действителен размер. При нейното излагане пред испанската публика тя предизвиква огромно възмущение. Гоя отказва да я покрие с дрехи  и рисува друга версия - "Облечената Маха".


                                                     
                      Голата Маха - 1797- 1800

   Инквизицията обаче конфискува и двете картини през 1813. Предполага се, че на платната е изобразена херцогиня Алба - любовница на Гоя.


                               
                            Облечената Маха - 1800 - 1805

  Жан Ингре (1780 - 1867) рисува картината по-долу в продължение на дванадесет години. В началото през 1844 г. замисълът е бил в композицията да се включи и  малката  дъщеря на семейство  Монтесие (Мари де Фуко е омъжена за два пъти по-възрастния от нея вдовец Сигизберт Монтесие), обаче вбесен от  немирността на детето, Ингре го елиминира от участието му в тази сцена. След известен период от време, по стечение на обстоятелствата, художникът преустановява работата си по картината след като изпада в депресия след смъртта на съпругата си, а и от своя страна мадам Монтесие е в своята втора бременност. След няколко години напомняне от страна на Мари Монтесие, най-сетне през 1856 г. картината е завършена. Пищна, красива, изпълнена с живот, картината ни представя семейната, омъжена жена.



Мадам Монтесие - 1844 - 1856 (Жан Ингре)

     "Одалиската" на Ханс Зацка - австрийски художник (1859 - 1945), представя жената - държанка, предназначена за физическа любов в харема на източните владетели. "Одалиска" (от турската дума oda, стая) означава робиня или наложница в харема  на турския султан - това е любима тема за изобразяване на поколения западноевропейски художници.



                        Одалиска - Франц Зацка - 1835

        Импресионистът Пиер Реноар (1841 - 1919), също изобразява една от тези жени, но тук тя е представена малко по-повърхностно, по-облечена и според мен по-малко въздействаща на въображението. Мисля, че това е така, защото е творба    на художник - импресионист и считам, че както този стил дава по - голяма свобода на твореца, така и го ограничава при изобразяването на определени сцени и внушението, което те налагат.



Одалиска - Пиер Реноар

  Вдъхновен от "Голата Маха" на Франциско Гоя, Гюстав Курбе, основоположник на реализма, рисува "Полегнала гола жена". При първото и излагане пред публика обаче, тя остава пред погледите на зрителите едва шест минути. Всъщност според мен тази творба е невинна в сравнение с картината му "Произходът на света", "L"Origine du monde" - 1866, забранена за публично излагане, където женските гениталии са изложени на показ в чисто порнографски смисъл. По обясними причини не я представям, но може да бъде видяно тук



Полегнала гола жена - 1862

    Досега жената беше представена с всички характеристики на  нейната принадлежност към нежния пол - с красотата, нежността и обаянието и. Съществува обаче и друго нейно лице в живописта. А то не е от най - приятните. Творбата на фламандския живописец Куентин Матсис (1466 - 1530), "Грозната херцогиня" вдъхновява Луис Карол за образа на херцогинята в "Алиса в страната на чудесата". Всъщност, твърди се, че това е портрет на действително съществувалата Маргарета Маулташ (1318 - 1369), херцогиня на Тирол, считана за най-грозната жена в историята. Според други мнения обаче, това е изображение на жена, страдаща от рядка болест на костите, която ги деформира. И накрая, според мнението на трети, това е събирателен образ на остарялата жена-кокетка, която все още не може да откъсне своя поглед от огледалото, но в същото това време не може или не иска да забележи промените, които са настъпили в отражението му. Така или иначе, за радост, не са чак толкова много творбите в живописта изобразяващи жената по този уродлив, отблъскващ начин, защото едва ли би се намерил някой, който да хареса лице като това по-долу.



Грозната дукеса - The Ugly Duchess - 1513


    Такава е тя, жената - богиня, родена от вълните, майката, прегърнала детето си за да го предпази от враждебността на околния свят, твореца решил да разкрие вътрешното си "аз" или кокетната, порочната, похотлива жена, изложила на показ всичко, което има. А може би пък е онази, властната, дарената с неограничена власт  покровителка на красивото и  недостижимото за обикновения човек, редом с другата, осъдена от съдбата да и прислужва и да бъде част от обкръжението и. Съдбата е разпределила ролите на всички и всички заедно съществуват в един свят - света на жената като обект в живописта. За уродливостта, която все пак съществува, макар и рядко, няма да кажа нито дума, тъй като според мен тя няма място сред този пантеон на красота, изящество и одухотвореност и никога, никога не трябва да бъде споменавана.




Използвани източници: Собствени - наблюдения, разсъждения и умозаключения
                                                 Взаимствани - снимки, общоизвестни факти


Бележка:  Не съм имал за цел да създавам алтернативна Уикипедия и по тази причина съм се опитал да избегна всякакви излишни според мен обяснения, дати и събития. В случай, че някой би проявил по-задълбочен интерес към темата, то би могъл да ползва линковете (в синьо). Тъй като мотото на Blog.bg е: "Твоята гледна точка", съм си позволил да изкажа само свои мнения, които може и да не бъдат приети за верни или да се счетат за неточни.























 

който изчезна при опита ми да вляза междувременно в един линк. Жалко!