Не приемам и никога не съм приемал неоимпресионизма, като част от постимпресионизма. Не и както се опитват да го представят понякога. Като период от време на съществуване - разбира се, но не и като техника на изпълнение. Двете понятия и същностите им се различават, тъй като например неоимпресионизма е неразривно свързан с "поинтилизма" - техниката на точките и ефекта на дивизионизма. Това като техника при постимпресионизма например липсва или е твърде изменено (в някои случаи точките преминават в големи неразпознаваеми мазки (Ван Гог) или пък плоски фигури без сенки и  със очертания (Пол Гоген). Обяснено на разбираем език, това оначава, че за да се изгради различима за окото творба при поинтилизма се използва съвкупност от точки (dots) с основен, а не смесен цвят, които обаче така или иначе вследствие на оптичен ефект, се смесват в окото  на зрителя. Методът се нарича дивизионизъм. А какво представлява този  метод -  ако стоим на определено разстояние от поинтилистична картина, то ние ще я възприемем като нещо цяло, нещо изключително прецизно изработено - като академична творба. Това е така докато не увеличим или не намалим разстоянието на гледната ни точка. Тогава всичко се променя - да, това е импресионизъм, но изключително фин и чувствителен. Поинтилизмът за мен е една от най-съвършените живописни техники използвани някога. В началото не  е бил признат изобщо, но впоследствие за определен период от време той е възприет като основна техника, за съжаление за твърде кратко време, тъй като наистина в този метод на изобразяване има огромен потенциал. За съжаление дори повечето от традиционните импресионисти  не са я приемали сериозно.


                  
 Шедьовърът  "Неделен следобед на остров Сен-Жат "  на                             Жорж Сьора -1884

    Самият постимпресионист Ван Гог в определен период изобразява себе си в "поинтилистичен" автопортрет и то доста сполучливо. Тук обаче точките са със смесени цветове за разлика от творбите на Жорж Сьора и Пол Синяк - основателите на този стил. Това, разбира се, показва че и той е бил привлечен от тази техника на изобразяване.
      
,
                             Автопортрет - Ван Гог - 1887

   Всъщност основоположникът на поинтилистичната техника е именно Жорж Сьора, а Пол Синяк, неговият последовател дава дефиницията "неоимпресионизъм", Една от съвършените според мен творби на Пол Синяк е например "Булевард Де Клиши през зимата". Изключително красива и въздействаща, тази творба на Пол Синяк е сред най-добрите поинтилистични творби изобщо. Самият аз, например, мога с часове да и се наслаждавам без да ми омръзне. Начинът по който е пресъздаден един зимен ден в центъра на Париж е толкова съвършен, че чувствам топящият се сняг под краката си.  


Булевард "Де Клиши" - Париж, през зимата" - Пол Синяк                             1886





 Семейство в овощна градина - Тео Ван Рейселберге - 1890




                Сена откъм остров Гран-Жат - Жорж Сьора



Нотр - Дам де Пари - Максимилиен Люс - 1900




    Ваза с цветя - Жорж Лемен - 1908

      Мненията сред импресионистите са силно противоречиви - самият Камий Писаро, един от създателите на импресионизма, казва на приятеля си Дега, че "това е новото изкуство", на което той отговаря, че е "по-трудно да се направи това, отколкото живопис".


Камий Писаро - 1889

   Постепенно в творбите на неоимпресионистите точките започват да се увеличават във все по-ясно видими цветни петна. 


                  Жена със шапка - Жан Метцингер - 1906

   Започва еволюирането на техниката, което води до постимпресионизма на Пол Сезан например, който твърди, че "всеки обект може да бъде сведен до геометрична фигура" и повлияният от него Жорж Брак - считан за основател на кубизма.


                           
                       
                      Маслиново дърво - Жорж Брак - 1906

                         За   съжаление поинтилизмът в чистия си вид като импресионистична техника на изразяване има съвсем кратък живот - от 1886 до 1891. Разбира се, той продължава да се развива и през следващите години, но всъщност вече е твърде видоизменен. 



Използвани източници:  Собствени - наблюдения, разсъждения,  умозаключения
                                                Взаимствани - снимки, общоизвестни факти

Бележка: Не съм имал за цел да създавам алтернативна Уикипедия и по тази причина съм се опитал да избегна всякакви излишни според мен обяснения, дати и събития. В случай, че някой би проявил по-задълбочен интерес към темата, то би могъл да ползва линковете (в синьо). Тъй като мотото на blog.bg е: "Твоята гледна точка", съм си позволил да изкажа само свои мнения, които може и да не бъдат приети или да се счетат за неточни.

А не "поИнтилизъм".
Нека уважаваме БЪЛГАРСКАТА изкуствоведческа ТРАДИЦИЯ !

Благодаря за коментара. Ще се съглася с него, но само отчасти. Вярно е, че думата произлиза от френската дума "point" (пуа), но също така е вярно и че фонетично поантилизъм е неправилно употребена дума. Тя би трябвало да бъде пуантилизъм, както е например на руски език за да е етимологично вярна с френското звучене. Аз предпочитам да използвам английския корен на "point", (пойнт), тъй като тази употреба също съществува в българската изкуствоведческа традиция. Представям на вниманието ви употребата на думата в интервю на българската художничка Яна Илиева
https://www.plovediv/%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0/