Често съм се замислял колко от нас биха могли да назоват името и най-известните произведения на жени живописци например. Аз самият доскоро трябваше доста да поровя в паметта  си за да намеря нужния отговор. На какво се дължи това - на непризнаването през вековете на жената като творец, на нейното подчинено положение във всички сфери на общественият живот или пък в липсата на интерес към изкуството от нейна страна, породено от  недостига  и  на достатъчно свободно време. Като вероятна причина би могло да се посочи също и битуващото през вековете схващане за неспособността на жената да създава шедьоври. По тази причина всички жени живописци, които са работели в семейните ателиета са били подписвани от техните бащи, братя или съпрузи, тъй като обществото не е можело да ги приеме за истинските автори на произведенията, които те са създали. Живописта, както и всяка друга професия е била средство за прехрана и е била приоритет на мъжа.
   Каквато и да е причината обаче, тя не е универсална и за щастие в света на изкуството доминиран от мъже понякога се появяват, макар и по-рядко представителки на нежния пол, които по своите талант и умения по никакъв начин не отстъпват на творците мъже. Когато се спомене определен период от време в изкуството и в частност в живописта почти всеки от нас  би могъл да изброи няколко имена, повече или по-малко известни, но винаги или почти винаги те са на художници мъже. Няколко изключения от това правило обаче могат да се считат достойни да застанат редом с най-изтъкнатите представители на живописта в Европа от Ренесанса до наши дни.
   Една от представителките на Ренесанса в Италия, първата жена живописец добила слава извън пределите на собствената си родина е Софонисба Анкуисола (Sofonisba Anguissola; 1532 - 1625), родена в Кремона, Италия. Тъй като произхождала от благородническо семейство, което считало, че води началото си от Картаген, нарекли първородната си дъщеря на името на картагенската принцеса Софонисба. Може да се счита, че тя е открила пътя на жената в професията живописец. Най-известната и творба изобразява членове от семейството и - в случая сестрите и играещи шах. В този период от време не е било прието жените от простолюдието да играят тази игра, развиваща логическото мислене. Това е било право само на жените от благородническите семейства и тази картина  може да се приеме като още  едно  потвърждение, че Софонисба, наистина е произхождала от такова семейство.
   
Три от сестрите на авторката по време на игра на шах - (The artist"s sisters - Lucia, Minerva and Europa Playing Chess.)



                             Софонисба Ангисола  - Автопортрет 

            Когато нейният неофициален учител Микеланджело
и възлага да нарисува плачещо момче, тя рисува "Boy Bitten by Creyfish". След като го изпраща на Микеланджело той веднага признава нейния голям талант.



                                        A Boy Bitten by a Creyfish - 1554

      Тъй като според правилата като жена не е можела да изучава анатомия на голото човешко тяло, познания необходими за да може да рисува масови религиозни сцени, Софонисба Ангисола специализира в рисуването на автопортрети изобразващи я заета с различни дейности. Освен това тя рисува и портрети на членовете на семейството и близките си.       Артемизия Джентилески (Artemisia Gentileschi; 1593 - 1656), италианска  художничка, представител на ранния Барок, днес е считана за един от  една от най-завършените артисти от поколението повлияно от Караваджо. Тя е първата жена - художник, член на Академията за изящни изкуства във Флоренция във времето, когато жените художници не са били приемани лесно от артистичната общност. Сексуално насилена от Агостино Таси, пейзажист, които я е обучавал в тънкостите на живописта, (факт, който е добре документиран в съдебните архиви) тя става първата феминистка в света. Този акт на насилие бележи и творческия и път като тя започва  да изобразява жени, които в нейните платна обикновено имат физически превес над мъжете или пък жени - героини противопоставящи се на мъжкото  насилие.

                      Артемизия Джентилески - Автопортрет

   Пример с нейна творба онагледява тази и характерна особеност. Картината "Юдит обезглавява Олоферн"  изобразява библейската сцена при която еврейската вдовица обезглавява спящият асирийски пълководец за да освободи обсадения си град. Тук динамиката на насилието е осезаема, не само заради обилното количество кръв, но и заради самата напрегната поза и здравите мускулести ръце на Юдит. В същото това време самата Юдит като че ли  е отдръпнала главата си леко встрани, за да не я изцапа бликащата кръв. Сцена на истинско клане от която могат да те побият тръпки.

                     Юдит обезглавява Олоферн - 1618 (Джентилески)

  Двадесет години по-рано, през 1598 г., Микеланджело да Караваджо рисува същата сцена, но с леко различаваща се композиция. Тук помощничката/ слугинята е поставена в дясната страна на сцената. Несъмнена е връзката между неговата и тази на Артемизия творби, тъй като тя е била един от неговите последователи. Още повече, че тази сцена е пресъздавана от още много живописци, каквато е била практиката тогава. При него обаче актът на насилие е по-скоро статичен и не предизвиква такова чувство за реално насилие.


                         Юдит обезглавява Олоферн - 1598 (Караваджо)

  !   (През април 2014 в Тулуза, Франция на протекъл таван случайно е намерена втора версия на картината на Караваджо, изобразяваща същата сцена, със същата композиция, но с промяна в позите и жестовете. Предполага се , че е нарисувана около 1608, в Неапол.)

    Джудит Лейстър  (Judith Leyster; 1609 - 1660) е представителка на Нидерландският златен век - периодът от 1584 до 1702 г. когато Нидерландската република преживява своя възход по отношение  на науката, изкуствата и търговията. Както много свои съвременници - живописци тя специализира предимно в жанровата живопис - представяне на сцени с хора заети с дейности от ежедневния живот, характерни за този исторически период. Освен това рисува портрети и натюрморти.

    
 
 Джудит Лейстър - Автопортрет (Judith Leyster - Self-Portrait) - 1630


 
  Момче и момиче с коте и змиорка  (А Boy and a Girl with a Cat and Eel) - 1635



                    Момче свирещо на флейта  (The Fluteplayer )- 1635

        "Последната капка" е творба за която до 1903 г. се е считало , че принадлежи на Франс Халс (1582 - 1666), друг известен творец от Нидерландския златен век. При един от анализите на картината са открити инициалите JL, върху пясъчния часовник, в ръката на скелета, което реабилитира Джудит Лейстър като автор на картината.

 
                         Последната капка (The Last Drop) - 1639

     Рашел Рюйш  (Rachel Ruysch; 1664 - 1750) e представителка на Барока, специализирала в рисуването на  натюрморти с цветя. Когато напоследък видя изображения като тези по-долу започвам да си давам сметка, че истинският професионализъм е наистина в това да оставиш усещането у зрителя за нещо живо, нещо, което той да иска да докосне. Във времето, когато е било истински лукс да се откъснат цветя и да се поставят във ваза е било много по-приемливо да се поръча подобна картина и  цялото това великолепие да гали погледа за неограничено дълго време. Гледайки опростената композиция и семплата техника на изображение на "Слънчогледите" на Ван Гог и имайки предвид неспиращият интерес към тях, недоумявам кое е толкова ценното в тази негова творба без обем - и си отговарям сам - в рекламата, в легендата, в популярността - в нищо друго.

   

Натюрморт с цветя - 1701
 
                                     Натюрморт с цветя  - 1704



  Натюрморт с цветя и птиче гнездо - 1732


                             Слънчогледи - Винсент Ван Гог - 1888

  !   ( Поредицата "Слънчогледи" /версиите от Арл/  на Ван Гог се състои от пет на брой платна,  които се намират -  едно  в Националната галерия, Лондон, едно в Музея на Ван Гог в Амстердам и по едно в Токио, Мюнхен и Филаделфия. Художникът ги е нарисувал при пребиваването си в Арл за декорация на стаята на приятеля си Пол Гоген в т.н. "Жълта къща".)

   Елизабет Виже ле Брюн  (Louise Elizabeth Vigee le Brun; 1755 - 1842), е френска художничка призната за най-известната жена художник на XVIII век. С избора си на цветове и техники докато служи като придворен художник на Мария-Антоанета, тя твори предимно в стила Рококо, но част от работите и могат да се отнесат към неокласицизма. В хода на житейския си и професионален път последователно е приета за член на Френската Академия през 1783, по-късно става член на Академията "Санта Лучия" в Рим, а след няколко години и член на Петербургската академия за изящни изкуства.
     Винаги когато застана пред автопортрета на една от най-известните жени на своето време - изящна, красива и талантлива, затаявам дъх, защото усещането за реално присъствие е толкова силно, че очаквам да ми заговори.
      Елизабет Ле Брюн рисува своя автопортрет след като вижда в Антверпен портрета на Сузана Лунден от Петер Пол Рубенс (по-голямата сестра на неговата втора съпруга Хелена Фурмент). Любопитен факт е, че по една или друга причина Рубенс нарича своята творба, "Сламената шапка", (Le Chapeau le Paille) въпреки, че Сузана Лунден е изобразена със шапка от филц. Елизабет ле Брюн обаче коригира това несъответствие и изобразява себе си наистина със сламена шапка.

                     Елизабет Виже ле Брюн - Автопортрет 1782

                    Сузана Лунден - Портрет - 1622  (Рубенс)    /   В.Б.

    В качеството си на придворна художничка Виже ле Брюн рисува повече от 30 портрета на Мария Антоанета и много повече на придворните и.

                    Портрет на Мария - Антоанета - 1783

    След Френската революция от 1879 г. тя емигрира със семейството си в Русия, където рисува портрети на руското дворянство, членовете на руското императорско семейство и самата Екатерина II Велика.                       
 
    Роза Боньор (Rosa Bonheur; 1822 - 1899) е най-известната френска художничка на XIX век. Първата жена носител на ордена на Почетния легион. Прочута най-вече със своите анималистични изображения. Когато за пръв път видях картината по-долу веднага реших, че е на Алберт Кейп, (Aelbert Cuyp 1620 - 1691), тъй като вече бях виждал неговите "The Large Dort" и "The Small Dort". Скоро обаче се оказа, че греша. Картината се наричаше "Оран в Невер" - "Ploughing in Nevers" и беше най-известната картина на Роза Боньор и то нарисувана 200 години по-късно. И несъмнено -  доста добре нарисувана.


  Оран в Невер - 1849
 
                      
                             The Large Dort - 1650  (Алберт Кейп)

      Втората най - известна творба на Роза Боньор е "Панаирът на коня". Любопитното в този случай е, че за тази цел тя е изготвила серия от скици като два пъти в седмицата в продължение на година и половина, посещава  парижкия пазар за животни, преоблечена като мъж за да не привлича внимание. Усилие, което, ако се съди по резултата, си е струвало.


                                        The Horse Fair - 1852-55

Освен домашни животни, Роса Боньор е рисувала и диви, (елени, лъвове, тигри та дори и пуми)  което показва доброто познаване  на анатомията на животинския свят като цяло.


         
              Диви прасета в снега  (Sangliers dans la Neige) 1872- 75

     Изисканата, интелектуална красота на Берта Моризо (1841 - 1895) единствената представителка на импресионизма е вдъхновила Едуард Мане да направи няколко портрета в траурното и облекло след смъртта на баща и. Както се твърди между двамата е имало силни чувства в продължение на много години, които обаче никога не са били изказани. Млада, изключително красива, от добро и заможно семейство, двадесет и седемгодишната Берта се влюбва в бохема Мане, който е доста по-възрастен, семеен, осигурен и с успешна кариера. По-късно, в продължение на осем години, тя му позира за шестнадесет портрета, но се твърди , че той дори не се осмелява да я целуне, въпреки, че е изпитвал изгарящи чувства към нея. Вероятното обяснение е, че не е искал да изостави съпругата си, тъй като считал, че тя ще бъде безпомощна без него. В крайна сметка след много години на напразно очакване Берта се омъжва за брат му, а Едуард им кумува. Берта се присъединява към групата на "отхвърлените" -  импресионистите Пол Сезан, Едгар Дега, Клод Моне и  Пиер-Огюст Реноар. Първата и творба е изложена в Парижкия салон, когато тя е едва на двадесет и три години.
  
 
                             Берта Моризо - Портрет от Едуард Мане

Берта избягва уличните и градски теми като цяло и много рядко рисува голи фигури. Тя фокусира своето внимание върху домашните сцени и портретната живопис, където е използвала за модели свои близки и приятели, включително и собствената си дъщеря Джули.



                             Игра на криеница Hide and seek 1873




                      Жена в будоара си Woman at her Toillette- 1880



                                        Summer"s Day 1879

    Благодарение на своите съвременници и на самите тях, имаме  портретите и автопортретите на тези жени и можем да придобием представа как са изглеждали. Вместо да се занимават с досадни домакински задължение те са прекрачили границите на общоприетото за една жена поведение. В разрез с нравите и нормите на епохата в която са живели те са посегнали към четката и палитрата - запазените за мъжа атрибути на твореца оставяйки своята следа в историята на живописта. Следа, която е ясно забележима и достатъчно значима за да остави имената им в историята на изкуството като цяло. Дали са рисували цветя, ежедневни сцени, сцени на кръвопролития или пък представители на флората и фауната, както и чисто човешки ежедневни дейности, те са вършили това като са влагали таланта и усърдието си. Признати за творци или не чак толкова, в света, доминиран от мъжа, са оставили чрез своите творби  доказателства, че и жената може да бъде творец и то не по-лош от мъжа творец, а в някои случаи дори и да го превъзхожда.




Използвани източници:  Собствени - наблюдения, разсъждения и умозаключения
                                 Взаимствани - снимки, общоизвестни факти

Бележка: Не съм имал за цел да пиша алтернативна Уикипедия и по тази причина съм избегнал всякакви излишни според мен обяснения, дати и събития. Ако някой би проявил по-задълбочен интерес към темата, то би могъл да ползва линковете (в синьо). Тъй като и мотото  на Blog.bg е: "Твоята гледна точка", съм си позволил да изкажа само свои мнения които може и да не бъдат приети за верни или да се счетат за неточни.

 













 

Преди време и аз мислех да пиша подобен пост, защото винаги ми се е струвало, че за жените художнички няма достатъчно информация и са малко дискриминирани.

Точно се канех да го направя, когато по време на една екскурзия в чужбина и при поредното посещение на европейски музей, в книжарницата към музея, която е по принцип на изхода на експозицията, открих една много интересен албум, именно посветен на жените художнички. Беше голям формат, много страници и нямаше как да го закупя, понеже пътувах с ограничен багаж. Но си помислих, че ето на - някой друг се е сетил преди мен и е осъществил тази идея и то прекрасно!

Едва ли си попадал на този албум, доколкото разбрах поста е плод на твоите собствени наблюдения, което го прави още по-ценен.
Поздрави!

P.S. Не съм сигурна, че в нета ще открия въпросната книга, но попаднах на един интересен сайт:
http://www.biography/people/groups/artists-painters-female

Благодаря ти tera за изказаното мнение. Държа особено много на него, тъй като прочетох доста от твоите постинги и считам, че ти си един от блогърите в blog с най - дълга и успешна история в публикуване на постинги на тема "Изкуство". И то достатъчно увлекателно, за да задържи вниманието на всеки, който се интересува и вълнува от теми като тази.

Приятна нова седмица ти желая!